Когато погледнеш старите морски карти, най-често ще откриеш имена на големи държави, прославени адмирали или митични чудовища. Но някъде между вечния лед и безкрайната солена шир на Южния океан има и други имена – тихи, български, изписани с уважение и смелост. Едно от тях е това на капитан II ранг Николай Данаилов.
Той не е роден със звезда на пагона, нито с морска карта в ръка. Израснал в Несебър – град с история и хоризонт, който почти те задължава да обикнеш морето. Това море става негова професия и съдба. Служил е на различни кораби, командвал е бойни части, танкери, и е преминал през всякакви води – включително и бюрократичните. Но нищо не го е подготвяло съвсем за това, което предстояло – да поведе първия български военен научноизследователски кораб до края на света.
С него започнаха новите глави в антарктическата история на България. Когато RSV 421 — кръстен „Св. св. Кирил и Методий“ — се отправи на първото си плаване, не само ледовете бяха непознати. Целият път беше символ – от Варна до остров Ливингстън, от Балканите до вечния студ. Кораб, проектиран, преоборудван и изпратен с надеждата, че ще успее там, където дори по-големи държави се колебаят.
Под негово командване корабът не просто пристигна — той извърши сложна логистична операция: транспортира учени, техника, храни; акостира в труднодостъпни зони; маневрира сред ледове, където дори GPS губи сигнала. Но най-впечатляващо бе онова, което не се вижда на сателитните снимки — спокойствието и решителността, с които капитанът водеше екипажа си през безвремието на Антарктида.
Истинският капитан знае, че бъдещето на мореплаването не е само в двигателите и картите, а в подготовката на младите. Затова той поддържа тясно сътрудничество с ръководството на Морската гимназия в Бургас, в лицето на инж. Христина Жабова. Връзката между поколенията не се измерва само с преподаване, а с личен пример – този, който оставя траен отпечатък върху младите кадети, по-силен от всеки устав.
Няма да намериш негово име в енциклопедиите, поне не още. Но има снимки — как държи карта в ръце до масата в капитанската кабина, или как поглежда през илюминатора на RSV 421, докато ледът бавно се пропуква пред носа на кораба. Говори рядко, но когато го прави, става ясно, че за него всяка мисия е дълг — не към флага, а към идеята, че една малка държава може да има място на голямата бяла сцена на науката и откривателството.
Той не търси слава. Но ако някой ден изследовател от бъдещето стигне до Българската база „Св. Климент Охридски“ и попита кой пръв е отворил пътя през ледовете със собствен български кораб, вероятно ще чуе просто: капитан Данаилов. Без фанфари. Само уважение.